европа
Лисабон
...В този град и аз се превърнах в котка и всяка вечер ям вкусна риба, облизвам меките си лапички и дочувам дори мислите на хората. Сякаш всички сме братя и сестри, сякаш се обичаме...
европа
Севиля
...В Севиля времето е пространство – оттук до реката и обратно. От този до следващия мост...
европа
Мадрид
Не вино, а кръвта на лами, маи и инки се пени в чашата ми няколко часа по-късно в бара в студентския квартал „Ла Латина“.
европа
Толедо
По окървавения гръб на полужив бик, прободен от матадор, автобусът – муха-кръвопийка – бавно пълзи към Толедо...
европа
Болоня II
...Не сме големи колкото са големи мечтите ни. Мечтите ни са толкова големи, колкото е голяма личната ни история...
европа
Болоня I
...и ни е някак тъжно, защото въпреки уговорката ни да дойдем да го послушаме и тая вечер, и тримата много добре знаем, че никога повече няма да се срещнем...
европа
Венеция
Влага попива в петите ти. Плесен засяда в ноздрите. Мъхено-зелено пълзи по керемидено-червено.
европа
Родина VII
...Павката разпознаваше само буквичката „О“ (може би защото беше кръгла и не приличаше много-много на буква)...
европа
Родина VI
Всички тия мои кратки прибирания са един също толкова лош симулакър, колкото и жалките самодейни - нелегални или полулегални - зеленчукови градинки в междублоковите пространства...
европа
Родина III
Тая гнусна и мръсна „България“, която в августовския пек седи разкрачено на монтанската автогара, е тая, която обичам най-много...
европа
Родина II
...На сутринта на българската граница двамата мъжкари се измориха да просят нямо залък хляб...
европа
Родина I
...Само синовете на котката осъмнаха без грехове, когато баща им ги изяде миналото лято...
европа
Пулия
Докато в Порто Чезарео мижахме към залязващото над римската кула слънце, И. ми сподели, че залезът винаги му напомня на влакче и му носи онова усещане за завършеност...
европа
Лече
„А кое е добро, Федър, и кое не е добро – трябва ли да питаме някой да ни каже тези неща?“
европа
Помпей
Застрашен от наближаващата лятна буря, днес Помпей успя да прогони гъстите орди от американски и германски туристи...
европа
Неапол I
...Град на две нива, в който животът и смъртта се осмислят взаимно, означавайки едно и също нещо...
европа
Лех ам Арлберг
...Беше се смалил до малка точица и колкото по-малък ставаше, толкова повече се приближаваше до върха.
европа
Каринтия, Гланег
...Тя беше единственото чуждо тяло тук. Тя беше излишната. Тя. И той до нея...
европа
Виена XVIII
Днес М. си облече сватбената рокля и аз я поведох към разположеното в края на града старо бидермайерско гробище...
европа
Виена XVII
Виена – градът на самотниците и лунатиците. На смъртта и меланхолията. На наказанието и спасението.
европа
Виена XIII
Моята среща закъснява, пристига вече леко пияна и чувайки музиката отдалеч, пристъпва към мен с балетна стъпка. Днес си е сложила грим...
европа
Виена XI
...Самотата е любимото ти занимание през есента. Музиката те поглъща като бял кит и постепенно преставаш да бъдеш в себе си...
европа
Виена VIII
...Природата ми е интересна само когато я откривам случайно в града. В планината липсва метафората.
европа
Виена VI
В току-що пресушената бутилка на масата помежду им се оглежда болката от неосъзнатата повтаряемост на една безлична жизненост.
европа
Виена V
A горе бяха останали само двете пейки да пазят спомена за една проливно изляла се малка споделена лудост...
европа
Виена IV
...Един своеобразен шум, който може да бъде доловен само през лятото и който винаги ми напомня за детство – сезонът на безвремието...
европа
Виена III
Юли. Почти 40 градуса на сянка. Във Виена това е месецът на туристите от Близкия Изток.
европа
Виена II
Днес вечерта щеше да се състои „Дългата нощ на църквите“, когато те щяха да останат отворени до след полунощ. Карнавален ден и за благочестивите, и за грешниците...
европа
Мюнхен
...Гротескното може да бъде единствено деформирана красота. В същността си грозното винаги е красиво...
европа
Влакове IV
Мюнхенската гара – утроба. През нея влакове не преминават. Те влизат – излизат, влизат – излизат...
европа
Щайер
...Липсва ми виенската задкулисност. Липсва ми това да воаьорствам като стар перверзник, надничащ в домове под наем...
европа
Влакове III
Внезапно изпитвам огромна тъга по всичко ненаписано досега и с настървение започвам да описвам всеки кадър от лентата на бързо сменящите се в прозореца сцени. Заснемам ги с думи, I shoot them, убивам ги...
европа
Влакове II
Аз съм човек, а не природа. Аз съм човек и искам безмилостно да се удрям в гърдите с метални чукове...
европа
Берлин II
Градът е отделна личност тук. Град-субект. Град-темерут, който отдавна не общува със собствените си обитатели...
европа
Остия
На три метра от грозния паметник, излязла на припек, приседна душата на Пазолини – тлъст бобър, който невъзмутимо пасеше тревица...
европа
Рим V
В есенния Рим ята от прелетни птици обличат, подобно на Кристò, оранжеви къщи в черен облак от криле...
европа
Рим III
На широкия и претъпкан булевард „Виктор Емануил II“ един възрастен бездомник беше пригодил за подслон прекрасния портал на необитаема аристократична къща...
европа
